Регистрацията извършена по време на Мехмед първи т.е. 1415-1417г. Като първа е била непълна и в документите от това време не срещаме особени и преки сведения за нашия регийон. По- широко и богато на сведения макар също непълни е второто описване извършено по време на Мурат втори (1431-1451) когато са дерибействували в наяите земи забзите На Али Шарптар . За техните золуми ще научите по надолу.
Регистрираните от това време са водени на една от най-трудните за четене варианти на азбука , „ спаката” но въпреки това ясно се разпознават макар и в потурчена форма названията на повечето от нашите села. В тчх се запазват броя на къщите и размерът на данъка които са трябвали да заплащат на Али Шарптар и неговите чиновници . На 22-те села е бил наловен общ данък на 8 010 стари левове , който тряблаво да бъде платен на спахията . Данъкът е бил определен според броят на къщите , хо както ще се види по нататъка това е извършено доста произволно. Ако направим сбор на наданъка които е направен по села ще получим сбор от 32 000 стари лева, т.е. събран е бил 4 пъти повече данък . Тези данни сочат за явното ограбване на населението от страна на турското население. Освен това по местно са били събрани много повече суми отколкото предварително е било набелязано. Град Годеч отбелязан Кодеч в регистъра е бил обловен с 3193 акчета. Тъй като е имал пише турски чиновник 85 къщи , от които 8 били вдовишки срещу названието Мали Кодеч вероятно , но Мали Голеш е дадена цифрата 1296 лева за 23 къщи. В този регистър срещаме селото Клокотиш което имало 22 къщи и по- късно е изселено от турците в района на Чаталджа , срещу името на Равна са отбелязани 35 къщи и 1362 лева , а срещу името на село Губеш – 17 къщи и 965 лева, Смолча Иамолица е имала тогава 32 къщи и съответен данък от 1536 лв. с дветста повече от колкото в Равна при еднакъв брой на къщите. Вълковия – 24 къщи и 1570 акчета а Чапърлчнци – 36 къщи и 1752 акчета.т.е. с 400 повече от Равна. Бърля е имала 29 къщи и данък 1481 лв. а Каленовци само 300. Тази привилегия се дълви на името на селото на което е от езика на бериндеите /близак на турския.
В следващия регисър намираме повече от 1567 година . Така наприемер Годеч с наряд близо 10 % от броя на овцете които са имали стопаните му . В регисъра срещаме името на Коце Нколов който трябвало да предаде 50 овце. Това означава че този стопанин е притецавал стадо от 500 овце . Димитър Новаков също 50 овце, Поп Митре ,Стоян Радославов и Йове Коилин по 30 общо Годеч е трябвало да даде 190 овце.От споменатите села най-голям е бил данъкът на село Мургаш – 220 овце т.е. 6 къщи са притежавали 220 овци . Интересно е да се знае има ли толкова овце в цялото обединение на стопанството. Най-богат обаче е бил за това време Илия Вожанин от село Додовица което тогава е било отделено село. Той сам е бил обловен с данък 100 овце т.е. притежавал е 1000 повече . Ако разбира се тази цифра се тази цифра не е определена произволно или наложена и Дурко Ралин от с. Глотница / тогава то също е било броено за отделно селище и е влизало в състава на село Ишмумидже т.е. село Шума или Шумица са били обложени с по 75 овце срещу 1500 . Иван Станкин и Проико Пепин от същото село по 50 . Станко Нанков и Иване Проин от село Шума по 60 и т.н. От село Връбница Мамо Милян и Милко Данчин по 35 овце.
Трудно би било със сигурност да се твърди че тия списъци отразяват икономическото състояние на това село по това време, тъй като по други сведения с които разполагаме стопаните масово са окривали своето имущество и стада по време на обиколката на турските чиновници в горите на съседите каази от една страна и произволното определяне на броиките от друга. Трябва да се предполага че поради тия золумства тогава селата са се пръснали по пояти из гората.