Logo medila sistemКАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, КАБЕЛЕН ИНТЕРНЕТ, WIFI, ЦИФРОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

vhod klient2 Инструкция за заплащане МЕДИЛА-СИСТЕМ ЕООД Безплатни обяви за град Годеч Медила систем - цени и услуги

line x5

Годеч – история, бит и култура

Оценете
(5 гласа)

Rimski-RuiniРедица археологически находки доказват наличието на живот в района на Годеч през праисторическата епоха и по времето на траките и римляните.


Свидетелствата от Средновековието и Възраждането са доста оскъдни. В османските регистри Годеч се споменава за първи път през 1453 г., по времето на Мурад II. Годечкият край е влизал в състава на Шехиркьойската Пиротска каза и нахията Висока. Тази нахия е била предадена за частно владение на спахията Али Шарджар. В църквата “Св. Никола” в с. Туден е запазен надпис, според който храмът е построен през 1400 г., “кога турците обладаха България”. Единадесет години по-късно в с. Губеш е построена друга църква с три абсиди и бойници.
Населението на Годечкия край участва в десетки въстания - на Константин и Фружин, Пиротското, Нишкото, Берковското, Чипровското... Многобройни са хайдушките дружини. На една от тях - в района на Разбоищкия манастир, е войвода Матей Преображенски. Панайот Хитов преминава с четата си край с. Гинци, а Дончо Иванов, попаднал случайно в Козлодуй, се присъединява към четата на Христо Ботев. Шестима са опълченците от Годечкия край. По-късно синът на опълченеца Денко Иванов - Симеон Денков, участва в Илинденското въстание и загива за свободата на Македония.


Staro-uchilishte

Старото училище
По време на Сръбско-българската война 1885 цялото население на Годечкия край се вдига в защита на отечеството. Доброволческите чети от Годеч, Смолча, Комщица, Букоровци, подпомагани от деца, жени и старци, побеждават нашествениците край Ропот, Комщица и Туден. В боевете се проявяват капитан Паница и поручик Зафиров, десетки са носителите на първите български отличия за храброст.
В поредицата от събития, трасиращи националноосвободителните и революционните борби на годечани, се открояват бунтът срещу десятъка през 1900 г., женският бунт по време на войните, участието в бунта през 1916 г. против мобилизирането на българи на източния фронт срещу руските войски. Организаторът на бунта Милуш Радин и още петима други участници са разстреляни.
Ако се проследи хронологично историята на града, се открояват следните важни за развитието му събития:
1887 - строи се ново училище с 4 учебни стаи
1899 - учредено е читалището
1900 - открити са пощата, прогимназията, седмичният пазар
1905 - създава се полицейски участък
1908 - създадени са първата кооперация и пчеларското дружество (с. Голеш )
1915 - открити са санитарен участък, земеделска банка, болница, съдилище
1920 - открита е млекарска кооперация, Годеч е обявен за околийски център
1948 - създава се ТКЗС
1956 - Годеч е обявен за град
1960-1965 - построяват се заводите “Ком” и “Магнит”
Според сигурни археологически, епиграфски и исторически изворни документи нашият край е бил обитаван още в тракийско време . Тук е имало както малки поселища, така и централни селища-комархии.Техни витли са били безспорно поделения на голямата тракийска етнолинивистична общност , представена от по-големи или по-малки родово-племенни обединения.
Котловината в горното течение на Нишава е била благоприятна за обитаване и поради това тук се откриват доста ранни вещественни свидетелства за човешки живот .Освен това тя е привличала и неместни жители, които са нахлували в нейните земи , завладявали я и я вклиючвали в границите на свойте владения.
Най-ранни сведения за местно тракийско население намираме у някои антични автори, според които горното течение на Нишава е било обитавано от тракийското племе трери (триери, трари). То е било или част, или в по-голямата си част от времето пр. н. е. на тоибалите . За това свидетелства дори тяхното название Трери буквално означава „горски люде , горяни”. Подобно значение има и названието на голямото племенно обединение на трибалите- трибали. В първата част на името се съдържа съставката три – както и в триерите. Тя е развита форма на по-стара дри – която означава „ гора, лес , дъб” . Поради това трерите са горски , планински хора, вероятно за разлика от тези които са живели из равнините. А това название може да бъде и само название по тотемния принцип.
Както сочат историческите извори трерите дълго време са били подвластни или част на трибалите . Но районът, обитаван от тях , е бил включван и в пределите на дарданското племенно обединение, поради което някои развити форми на местни имена и думи носят белезите на дарданската фонетика . Както е известно дарданите са дако-мизийско племенно обединение или близко сродни на тях по език , но не са траки. По-късно трибалите отново включват тия земи в свое подчинение, както сочат античните извори. Във всеки случай онези следи , които са стигнали до по късни времена като тракийски, следва да се смятат за следи от трерите като местно тракийско население. Трябва да се отбележи, че нашият край в онова минало е бил известен с обширни и вековни гори, поради което името на трерите е напълно очаквано и мотивирано.
В по-ново време, т.е. в римско , от което вече има по- съществени следи, районът е бил включен в римската стратегия Сердика . Трерите са останали , но външното влияние на римската власт е било значително, както ще се уверим по- нататък.
Според публикациите на нашите епиграфи, проф. В. Бешевлиев и проф. Г. Михайлов, в нашия роден край са изветни досега около десетина надписа от онова време. От тях осем са на гръцки език и два на латински. Надписите на гръцки език са общо взето по-старинни. От тях именно научаваме, че край Туден е имало селище- комархия, т.е. общински център. Пак там четем за тракийски, гръцки и латински имена, които са носили по-видните жители между трерите. Научаваме че често срещаното тракийско име Мука- кентос е регистрирано и тук , че първите имена, които се появяват след тракийските, са подражание на гръцките Хермодор, Асклепий и др. , че след това се възприемат латински като младия Гай, син на Асклепиад, Упий Хермодор , Аврелий Местрианос и др. . Нмерени са различни жертвеници, посветеи на Зевс , Хера , Херакъл ,Хермес.
Тези данни сочат , че гръцката култура в предримско и предвизанийско време е намерила сред върхушката на Трерите благоприятна почва за развитие , но че по – късно - римската (латинската) постепенно я измества. За тази смяна свидетелстват не само данните от новия тип лични имена, но и не малкото на брой местни названия като Латинското , Латинското гробище и др.
От времето на трерите в района са останали малко названия . Между тях са името на р. Нишава , Басара , Басарин камик и Туден. Общото название на Нишава е всъщност от туден на долу . Дотам, реките се наричат Годечка и Връбничка. В този си вид името на реката е Тракийско-славянско от Наисус , Ниш и наставката – ава , която е чисто българо славянска. Името басара се свързва с късно предаване със запазена тракийска дума, в случая и от езика на третите , която означава „лисица”.
От записаните около 4000 местни имена огромна част от тях се оказват българо-славянски. Дославянските - тракийски, гръцки и латински са твърде малко. Повечко са те от запазеното трерско население, което постепенно е възприело латинска култура и отчасти латински изразни средства, думи и имена. Те носят народо – латински характер, така наречените латина вулгата и безспорно са в тракийски вариант, различен от разновидностите на народо - латинския език от други зони на Балканския полуостров. Запазените имена са следователно по произход латино – тракийски, латино – трерски и те не са нито романски, нито румънски, нито албански, както писаха в по-ранни времена някои изследователи включително и авторът на тези редове. Местното население е било полулатинизирано. Не приело латинския за свой език, но доколкото го приело, това е станало не чрез официалния латински, а посредством премного разложения говорим език на римските легионери, неримляни по произход. Носители на този език и култура са били главно т.нар. ветерани (стари и приключили принудителната си служба воини ) от местен и предимно неместен произход. Езикът им е бил доста различен от този на официалната римска власт, както и от езика на римските му носители – управленческа знат, висши военачалници и техните семейства.
Преди стотици години от двете страни на река Нишава растели буйни дъбови гори. Между тях е имало слънчеви поляни и десетки изворчета, които чрез малки поточета изливали водите се в реката. По тези красиви, закътани всред планините и удобни за живеене места се заселили и първите жители на Нишавската долина. Това били траките. Отглеждали овце и коне, засявали жито и коноп, живеели в мир и почитали боговете си. И до днес е запазено светилището /мястото, където се заколвали жертвени животни и по тях се гадаело бъдещето – плодородие, люта зима, болести/ на бога на слънцето и планините – Сабадий. То се намира на Чепъна, до манастира „Св. Никола”. Когато римляните завладяли Тракия, те прокарали голям, важен път край брега на Нишава, който свързвал Рим; Ниш; Годеч; Петрохан с Мизия /т.е.. Северна България – която била голяма римска провинция/
След това в земите ни се заселили славяни, те са направили своите махали до тракийските селища и заживели заедно. В това време народите, населяващи днешните били под властта на Византия /държава, която заемала днешни Гърция и Турция и е била част от огромната Римска империя/.
От изток от земите на Велика Кубратова България до нашите земи оттатък река Дунав дошло племето на хан Аспарух – смелите прабългари. Заедно със славяните разбили византийските войски и в 681 г. сложили началото на България. Нашите годечки земи влизали в границите на тази държава, когато хан Крум завладява Софийско. От двете страни на река Нишава се намират останки от големи крепости – до манастира Св. дух, до обора на ТКЗС – с. Туден. Останки от крепост се намират и до манастирите „Св. Никола” между кв. Молак и кв. Трап. Те са останки от времето на римското владение. В новосъздадена България населението ни продължава да отглежда стотици овце, засява земята, появили се и занаятчии – каменоделци, дърводелци, шиели красиви литаци и сукна, шевици на блузи и ризи, връзвали пъстри забрадки. По седенките пеели весели народни песни, виели кръшни хора.
От записаните около 4000 местни имена огромна част от тях се оказват българо-славянски. Местното население е било полулатинизирано. Населението не приело латински език за свой, но доколкото е приело, това е станало чрез официалния латински. Тези имена на брой около 55 са останали именно от езика на местното трерско население, претърпяло през вековете известно латинско влияние. Това са Бучумет, Вакарел, Дракул, Курул, Куратска река, Падурич, Пинет, Туден, Урсол, Цикура, Шаратур, Шурдил. Някои от тях са славяно-трерски, славяно-латино трерски като Балта, Магулица, Пояна, Поята, Ренда и др. Имената показват за местно мирно съжителство между трери и славяни. Имената от външен произход не са нито трерски или латино-трерски, нито славянски и са изключително редки, напр. : Балабеница, Мамутица, Касъмица, Турските гробища и др. Други имена са от проникнали заемки в езика ни и отразени в местните названия. Те не могат да се разглеждат като турско или османско влияние в родната ономастика, напр.: Егеня, Гериза, Дервена, Калето, Мотериза, Мездра, Мечит, Савак, Сока, Шамак и др.
Имена като Беренде, Беренде-Извор и т.н. сочат, че около 12в. тук са били заселени племена от от печенежко-кумански произход,-бериндеи, по-късно останали само с името си. Те бързо били приобщени и асимилирани от местното славянобълг. население по език, бит и култура. Някои легенди говорят и за пребиваването на кумани в нашата котловина. Имена от византийско време – Раласилица/на запад от гр.Годеч в района на манастира „Св.дух”/ и Ралавасин въртоп, които съдържат в първата си част византийско-гръцката дума кала.
Извод: нашият роден край, нашето население е запазен и съхранен като славяно-тракийски без външни примеси, без влияние на османлиите. И може да се каже, че той е най-славянски и най-български. Османлии при нас не са се задържали и не са оставали трайни следи, както това е в др. райони на страната. Една от причините е , че районът ни е бил на север от магистралния път Белград – Сердика- Цариград, че е бил горист и труднодостъпен за неканени гости. Родово-фамилните имена от наблюденията в няколко селища и най-вече с. Мургаш са от славянски и трако-трерски произход в малко „по латиниена форма” – Мандзукье, Мацукье, Луторовци, както и названията на махали Цикура, Вакарел и с. Мургаш са от тракийско-трерски произход.Най-интересни са славянските имена /97%/. Сред тях има название от езическо /предхристиянско/ време, като Перунна дупка, Перунен дъб, Пеци бет. Южно от района се среща и името на върховното славянско езическо божество Сварет, така и имена като Болван, Вълковие, Върдоловци, Глетници, Годеч, Драговиц, Етрополье, Забел, Заногата, Заскот, Изяак, Йезер /по-старинна дума от формата езеро/, Ком, Комщица, Ледина, Молак, Милка, Модра, Немолия, Пещер./по-старинна форма от пещера/, Разбоище, Сопа, Стубел и др. Те са старинни и по-значение и по-форма. Много имена са свързани с бербите на местното население срещу осман. поробители /хайдушко време/ Айдучка колиба, Айдучки кладенец, Айдучки камик, бука, вър и др. Трябва да отбележим, че в района са записани около 20 имена на манастири, повече от които са изчезнали. Те са съхранили българската народност срещу набезите на поробителите.
Върху мястото, където е заселен гр.Годеч, прикътан в южните склонове на Стара планина, по двата бряга на река Нишава, близо до изворите и, е имало живот незапомнени времена. Тук някога са обитавали тракийски племена, а след тях са дошли римляните и са оставали следи, които стоят и до сега. При разкопки около манастира „Свети Никола”в квартала Молак е намерена стара канализация, за която се предполага, че е римска. Подобна канализация е открита и в квартал Старо село, в близост до днешната черква, където преди години е съществувала известната „Мала чешма”. В местността „Търне” се издига могила, неизследвана до днес. В околността и стърчат каменни развалини на стара крепост, наречена „Градище”. По-късно тук идват славяните, които се заселили на големи групи из цялото нишавско корито. Годеч е типично старо селище, което се потвърждава и от запазените до днес общославянски традиции, както и от самия говор. В околностите на Годеч са разкрити основи на много стари църкви и манастири. Има и оброчища запазени и досега. При разкопаване на старинни гробища до сегашната църква „Св.Димитър” са намерени стари монети, предимно костадинри/парите носят лика на Константин и Елена/. Но истор. и писмени данни за основаването на Годеч през 14 и 15 век, като селище науката разполага засега със съвсем бедни сведения, които черпи от двата турски регистъра, публикувани преди няколко години. В първия регистър от 1453г. се говори, че Годеч или „Кодеч” със 78 къщи, 7 вдовици /плащали са ½ данък/, приход 3,193 ахчета/ е влизал заедно с 19 други села в като община / Висока, знамет/владение/ на Али Шарабатър – виночерпец и прехвърлена от сина на Гоядже Балъбън. Във втория регистър от 1576г. се изброяват села, които влизали в кааза – Шекиркьой, бившия Шаркьой /Пирот/. Като се споменава и за Годеч – с.Негожане/днешната местност Неголово, м. Глотница и м.Старо село. В този документ се изброяват всички села на Годеч, които съществуват и днес. В същия документ се говори, че в Годеч има 23 овцевъди. Висока, към който пряко е бил подчинен Годеч е нямал постоянен адм. център, а се управлявал от къръагалари /поляци/. Турци не са се населвали в Годеч, което е характерно за всички наши планински селища. Някога два важни пътища са минавали недалеч от Годеч. Единият от който и до днес са запазени следи, водел от Крупъц – Поротополинци – Станянци – Голеш, покрай връх Голем Песченик, село Смолча и село Комщица. Този път се е отправял за Петрохан. Тук при Кале се е сливал с другия важен път, който и сега съществува. Вторият идва от Пирот, минава през Цариброд – Драгоман – Сливница – София. Общ за Клисура/Бързия – Берковица – Кутловица/Монтана/ - Лом и по този начин свързва чрез Петроханския проход Северна България със Софийско поле. И до днес се пазят предания, че от Айдучки вр. над „Джорджина телка” много често арамии са припалвали и обирали турската хазна, пренасяна по този път. А в местността Петчано бърдо е имало турски военен юнак, от който при различни поводи са идвали в Годеч турци. При освобождението от турско робство населението на Годеч в икон. отношение е било свързано с Берковица и Кутловица/Монтана/ на север, а на запад с Пирот и Ниш. Годеч административно е бил подчинен на нишки анджак. След освобождението, когато се развива като столица и културен център, икон.връзки на населението от Годеч се насочва към нея. Административно до 1919г. Годеч е община към Царибр.околия, а след това става околийски център на селата от Годечко и Драгомански район. В околията влизат 62 села, разделени в общини както следват; Годечка община е Годеч и 10 села; Голешка – 3 села; Габерска – 7 села; Драгоманска – 8 села; Неделишка – 9 села; Гинска – 2 села; Василовска – 4 села; Бучин - прохо – 3 села/по статист.сведения от 1956г./.
Януари 1956г.село Годеч престава да е околийски център и минава като район към Своге и на 26.05.1956година става град – адм.център на община към Соф.окръг – в която влизат Годеч и още 17 села. Годеч при преброяването през 1880 год.е имал 2018 жители, през 1956г. – 4178жители, 1960г. – 3894, 1961г. – 3742души. Населението Годеч е чисто българско, без каквито и да е примеси, като изключим съвсем малкия брой от стотина прекръстени цигани.
Котловина, върху която е записан Годеч е малко поле някогашно езерно дъно. То е отворено на запад, по-която посока тече и река Нишава. Годеч е разположен на 685 – 780м.надморска височина. Възвишението Доловица има 809м., а Пуалица – 773м. Най-ниска надм.височина има Гладно поле – 668м.Годеч се състои от 11 махали; Старо село, Чаришя, Глотница, Молак, Трап, Додовица, Йовкина, Неголова, Елечонова, Стойкина и Скиивена. Имената на махалите показват че под натиска на турците се е раздробило на махали по отделните родове. Най-старите родове са се заселили в източния край на полето. То се нарича Старо село.
По-тия места в миналото е имало вековни дъбови гори, които по време на Пироското въстание – 1737г. са били опожарени от турците. За грамадни дънери от изгорени дървета във Видлич планини говорят старите хора, на които бащи и деди са им разказвали. В последствие някои от кошарите, в които се е криело населението са се оформили в махали.Напр. махали – Скривена,Стойкина и др.
Най-старите къщи в селището, които се помнят били направени от плет или камък и покрити със слама или каменни плочи. Те се наричат ижи. Ижата се състои от едно отделение. По средата се намира огнището над което има широк отвор към покрива за комин. Ижата е нямала таван нито прозорци, а е имала 2 врати – голяма и малка.Малката врата водила към задния двор, тя служила и за бягство в случай на опасност. Често пъти инжата е служила едновременно за живеене и на хора и дом.добитък.
Дворът е бил обширен, ограден с плет, камене зид или търне. Сега вече не е останала нито една едноделна ижа. Ижа сега наричаме кухнята в селската къща, където има огнище.
През 1851г.в Улимусина падина е построена от първия учител, а после и свещеник – Младен Митрин Каралейн първата одая, отделена от ижата. Тя имала прозорец, закриван с дървен капак и замрежен с дървена решетка. Одаята е имала вече таван, направен от преплетени пръти и омазан с кал. Инжата с първата одая е запазена и до днес и се намира в селището на Стоян/Гала/Велков Каралейн.
През 1887г.се построява специална училищна сграда, която е служила дълги години за начално училище и от 1931г.в същата сграда се премества прогимназията.
През 1930г.се построява голямо двуетажно начално училище, а през 1962г.се завърши новата триетажна сграда, в която понастоящем се помещава средното политехническо училище.
Забравени са някогашните сламени и каменни ижи и прилепени един до друг малки дюкяни след Освобождението. Годеч става китно и красиво градче.
Основния поминък на годечани от най-старо време и досега е било животновъдството. Обширните естествени пасища благоприятстват за отглеждане на овце и говеда. Нашите прадеди са продавали на турците пастърма, лой, извара, сирене, пренасяни в големи кожени мешини/кожи/ а овце и кози са откарвали чак на Цариградското тържище. Едър рогат добитък и коне са продавали и в Пирот. Населението е плащало годишно голям интезап-данък за продаден добитък. Наред със скотовъдството населението се е занимавало в миналото и сега със земеделие. Освен животни, растения насаждат се големи количества картофи. Виреят и овощните дръвчета. От 1948г. е образувано ТКЗС „Спасен Филипов” с обработвани земи-47,431 дка,трайни насаждения 936дка, ливади 25,025дка,пасбища 23,469дка,гари 951дка,лично ползвана земя 12,455дка /1962г./.
Една част се занимава със занаяти. В схлупените дюкянчета след Освобождението ни, са работели шивачи, въглищари, колари, дърводелци, железари, плетачи и др. Преди жените са тъчели платна и са ги продавали на търговци – платнари. Това било важен поминък за по-бедните. Една част от мъжете са били дюлгери. Под ръководството на опитни майстори са отивали на печалба в Загоре/Северна България/и във Влашко /Румъния/.
Най-известните майстори са били Никола Ивонов Кочилов, Александър Димитров Киров и др.Известните майстори са били Димитър Манчов Шламин, Петър Лилин, Велко Рачин и др.
От турско време се помни кожухарницата на Коста Моцин Асин в Старо село наблизо до Църквата и на Гмитър Иванов Белин в Чаршията, а брат му Мила Иванов е имал манистарница, където продавал и стока от първа необходимост и от там получил прозвището Мила Манистара. В полето при „Стубела”е съществувала и кожухарницата на братя Кира и Сокол Н.Тошини. Последния по-късно учителства в различни села, а сетне става книжар.
Терзия за сукна и забъни в Чаршия е имал Илия Стоичков Йонон, а терзията на Илия Паунов Дойчинов е шиел по къщите бели бениврици ялеци и сукна. Анжии са били цинцари от Македония. Те са притежавали два ана. Единият бил в западния край на полешо, а другият в Чаршията, а третият в Старо село е бил на свещеник Младен Каралеин, той го купил от Рана Басарин и за кръчмар поставил сина си Никола /Ката/.При първия учител, а после свещеник Младен Каралеин, е преспал и Васил Левски, преоблечен като калугер, препасан с две скрити под расото пищова. Под формата, че е събирал милостиня за манастир, той искал да се основе революционен комитет. Събрани били суми, които са предадени на определеното място от смелата годечанка Рада Селска. На път за Загоре в този ан са спирали и преспивали майстори гурбетчии от Трънско и пътници другоселци.
Ановете са били едновременно и бакалници, в които се продавали сол, захар, тютюн и др.стоки от първа необходимост. По-късно в Молак е съществувала кръчма-известна, като „Бусарка” покрита с четвъртити от копки от земя, заедно с трева/чимове/.
След Освобождението в Годеч е съществувало дружество „Напредък”, което на 21.11.1898г.на заседание на ръководството прераства в читалище „Напредък”. Това заседание се е ръководило от Георги Толузов, началник на пощенската станция, със секретар Илия Ангелов, чиновник в общинското управление и са присъствали 14 души. Взели са решение на 01.01.1899г.да се открие читалището. Осем членна комисия изработила проект-устава, в която влизат шестима учителя- виден Иванов, васил Тодоров, Божил Раденков, Рангел Киров, Сокол Николов, началник на ТП станция Г.Толузов и Тодор Киров Дошляков виден гражданин и общественик по това време. На 16.12. се избира настоятелство от 5 души и се избира от Настоятелство от 5 души и се оформя първото ръководство в състав;председател – Божил Раденков Станулов, подпредседател – Васил Тодоров Скороходов, секретар – Георги Тодоров Толузов, касиер – Илия Ангелов и библиотекар – Рангел Киров.
Първото помещение в което се е настанило читалището е било сградата на учитела и книжаря Сокол Николов, а после в изоставената цинцарска кръчма срещу Додовица. По-късно библиотеката на читалището се е съхранявала в малко коридорче в първоначалното училище. Едва през 1937г.се построява читалище, а след 9 септември 1944 и театрален салон.
От 19.06.1958г.читалището се нарича „Никола Йонков Вапцаров”, който е бил редовен член на читалището и четял в библиотеката му по-времето на неговото интерниране в Годеч – 1941г. През 1900г.от името на читалището се дава от любители артисти първото представление в Годеч – Многострадална Геновева.
През 1902г.се образува пчеларска кооперация „Крилце”. Учителят- Иладен Матов Долеров е ходел специално за това до Козлодуй, за да проучи тази дейност.
През 1908г.по инициатива на учителя Младен Долеров, Виден Найденов и Божил Раденков в Годеч се основава взаимно-спомагателна и потребителна кооперация „Щик”. В нея са членували земеделци и стопани, пък занаятчиите и търговците по-късно се обединяват в популярна банка.
Под изворите на р.Нишава е създаден голям рибарник за развъждане и отглеждане на пъстърва. Излюпените малки рибки се изпращат по четрите краища на страната в язовири и рибарници.
Воденицата до рибарника – нашето първо училище, оригинална по значение не само за нашия град, а и за нашата страна да се реставрира като музейна сграда.
Молачкото врело и обилния извор на тралската чешма „Маерица”
По-рано водоснабдяването е било само от къщните бунаре и махленските „чешме”, като „Голяма чешма”, „Маерица”, „Негулевачешма”,”Цикура” и др. Вода се е черпела от бунари, врела, шопкьо, чучуре, стубльо, кладенци, баре, долове с баре. Водочерпенето сега става от модерен водопровод. През 1936 г.е калтирана и доведена от молачкото врело вода.
През 1962 г.е калтирано Злидолското врело, което наблизо до изворите на р.Нишава. През 9 септември 1944г.е имало 2 маслобойни, три тепавици, два дарака за влачене на вълна-сега един. Съществувала е и коларо - железарска работилница имало е 4 магазина за платове, басми и маниста и осем бакалници, работилници за лимонада, огнена мелница за мелене на жито и 20 водни воденици.