Logo medila sistemКАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, КАБЕЛЕН ИНТЕРНЕТ, WIFI, ЦИФРОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

vhod klient2 Инструкция за заплащане МЕДИЛА-СИСТЕМ ЕООД Безплатни обяви за град Годеч Медила систем - цени и услуги

line x5

Четвъртък, 10 Март 2011 14:29

Читалищният живот след 1944г.

Оценете
(1 глас)

vapcarovДейността на читалището се повлиява от политическите промени през 1944 година. В следвоенните години читалищният живот не е особено активен, но не спира, воден от тогавашния председател Борис Манов. На 12.05.1946 година е приет нов устав – това е типовият устав на народните читалища, който създава новата власт. В тези нелеки години читалищната сграда приютява местния родилен дом по едногодишен договор за наем.

Както беше споменато, през 50-те години е построено ново крило към читалищния дом, в което се помещава киносалон и театрална сцена. По- голяма час от сумата за новия строеж е осигурена от Съюза на народните читалища.

През 1954 година читалище „Напредък” отправя призив до масовите организации, учреждения и предприятия за финансова подкрепа, чрез които да бъде разширена културно-просветната му дейност с различни форми на музикално образование.

До 1956 година село Годеч е околийски център, а на 26.05.1956 година става град – община към Софийски окръг, в която влизат Годеч и 17 села. Тогава населението на Годеч наброява 4 1078 жители.

През втората половина на 19 век културната дейност на читалището е богата и многообразна. Множество културно-образователни инициативи са финансирани от държавата. Отварят се възможности за обогатяване и разнообразие на читалищния живот, тъй като популяризирането и масовизацията на културата и просветата стават политически приоритет на държавата.

През тези години особен успех постига театралното дело. То продължава дългогодишната плодотворна традиция, която е резултат от усилията на всеотдайни самодейци. Запомнени са прекрасните актьорски изяви на Катя Георгиева, Иванка Велкова, Райна Новкова, Радка Рашкова, Надежда и Христо Божилови, Геновева Илиева, Борис Бетов, Милка Фердинандова, Любка Костова. Трайни спомени оставят постановките „Платон Кречет”от Ал. Карнейчук и „Царска милост” от К. Зидаров. В по-късно време се изявяват Ветрения Делчева, Сашка Мустакичева, Златка Борисова, Нинка Славчова, Райна Раденкова, Кирил Цветков и др. На сцената на читалищния театър за пръв път се появява талантът на големия български актьор Васил Попилиев.

Дългогодишна всеотдайна дейност към читалището развива учителката Катя Георгиева. От 1930 година до пенсионирането си тя непрекъснато участва в театралните постановки. Цели 12 години е член на Управителния съвет на читалището. Съвместно със Съвета на жените подготвя първия маскен бал в Годеч.

Голям тласък на развитието на читалищната дейност дава дългогодишният секретар Борис Бетов. Сам даровит самодеец – актьор, танцьор, комик, певец, той дълги години е ръководител на самодеен танцов състав, автор на сатирични програми и изпълнител. Под негово художествено ръководство театралният състав с пиесата „Боряна” през 1956 година печели челно място в Окръжния преглед на самодейността. В постановката участват Дора Николова, Борис Бетов, Надежда Божилова, Йорданка Костадинова и др.

Дългогодишен председател на читалищното настоятелство е учителят Тодор Панов, който посвещава 10 години от живота си / от 1959 до 1969 г./ на читалищната дейност. По това време читалището води богат културен живот. Функционират театрален , сатиричен и танцов състав, музикална школа, кръжок по художествено слово, балетна школа, фото клуб, школа по изобразително изкуство, хор и духов оркестър.

Духовият оркестър съпровожда тържественото отбелязване на всички по- важни поводи в града и региона.

За да може да се издържа и получава някакви приходи, читалищното настоятелство отдава някои свои помещения под наем. Така то през 1958 година дава една от стаите си за производство на персийски килими, така в града има вече и килимарски цех. Той дава възможност на работливи и сръчни жени да изкарват прехраната си. От лица, работели там знаем, че за целта жените са били изпратени на курс в София, а материалите за килимите са ги доставяли от Пирдоп. По същото време отдават и друго помещение от читалищната сграда - за производството на кашкавал и сирене. Така то се грижи не само за духовното израстване на населението , но и за възможността то да бъде подкрепено и от финансова страна. Затова само можем да се възхищаваме и да се гордеем, че хора от нашия град са били толкова предприемчиви за това време и са изпълнявали своята си мисия с чест.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.