Logo medila sistemКАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, КАБЕЛЕН ИНТЕРНЕТ, WIFI, ЦИФРОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

vhod klient2 Инструкция за заплащане МЕДИЛА-СИСТЕМ ЕООД Безплатни обяви за град Годеч Медила систем - цени и услуги

line x5

Четвъртък, 10 Март 2011 14:14

Между две световни войни

Оценете
(0 гласа)

 

voini-1Читалищната дейност се възстановява едва след края на Първата световна война, когато по родните места се завръщат оцелелите войници. След продължителните и разрушителни войни постепенно се съживява и читалище „Напредък”, но в кризисните военни години са изгубени много от писмените му документи.

През 1920 година читалищното имущество се състои от маса, шкаф и 200 тома книги и списания. Читалището се установява в книжарницата на първия книжар в Годечката околия и един от най-старите учители Сокол Николов. Подем на читалищната дейност започва от 1922 година, когато председател на читалищното настоятелство става Борис Манов. С  малки прекъсвания този достоен годечки учител заема поста до 1959г. Това е плодороден за читалището период, когато то пълноценно изпълнява мисията си на културно-просветен център в региона. На апостолската всеотдайност и енергичност на Борис Манов дължим информацията за разнообразната дейност на читалището през този период. Действително става въпрос за активен читалищен живот, който привлича и развива културно годечка общественост. Изнасят се програми, концерти, театрални представления, утра, вечеринки, чествания на национални, исторически и културни празници. Участници и инициатори на тази многостранна дейност са преди всичко учителите и месната интелигенция. В „литературно-музикална вечеринка” от 1935г. се представят класически изпълнения на цигулка, декламации „концертно рисуване”, изпълнение на функциониращия към читалището хор, солови песни, вокален дует, театрална постановка.

Читалището става средище на културна и обществено- политическа информация. От начало на 20-те години се получават множество периодични издания – „Българска мисъл”, „Златорог”, „Социалдемократ”, „Ново време”, „Природа”, „Светлина” и др. Тази тенденция се запазва за целия период между войните. Това е благотворно за годечката култура време, когато процъфтява театралното дело, осъществено от запалени самодейци. Почти всяка година читалището се представя с нова постановка. Репертоарът е богат, като театралният афиш включва пиесите: „Службогонци”/1920г./, „Под игото”/1926-1927г./, „Хъшове”/1929г./, „Руска”/1933-1934г./ от Иван Вазов; „Зла свекърва”/1929г. и „Курбан”/1932г./ от Ана Крима; „Безпаричие”/1933г./ от Ив.С.Тургенев; „Чумави”/1928г. от Св.Камбуров; „Вампир”/1926г./ от Антон Страшимиров; „Луди-млади”/1931г. от Ц.Царковски; „Изворът на Белоногата”/1942г./, драматизации, комедии и фарсове

Всеотдайни актьори на любителската сцена са Борис Манов, Дена Манова, Б.Георгиев, Александър Марков, Василка Иванова, Киро Иванов, Киро Шуманов, Цв.Пейчев, Гр.Георгиев и много други. Включват се и самодейци от околните на Годеч села.

Театралния живот на годечкото читалище е свързан с името на бележития български художник Илия Бешков. През 1926г. той е в Годеч с приятели в читалището. Подготвя се постановката на пиесата „Вампир” от Антон Страшимиров. Илия Бешков ръководи подготовката на представлението и сам изработва декора му. По комично стечение на обстоятелствата в последния момент изпълнява главната роля на Динко в пиесата.

voini-2

За участие са поканени столични изпълнители и театрални групи. В хронографията на събитията, изготвена от Борис Манов е отбелязано например че през 1934г. с постановката „Ноктите на дявола” от Сенкевич гостува Софийският „Съвременен театър”. През 1935година представление има факирът Ник Дим Рос /Никола Димов/. През 1926година се представят „Сеанси на телепатика”- Иван Стоянов”.

С читалището са свързани първите киносеанси в града. В края на 20-те години кинопредставленията не са рядкост. Често материалите са изпратени от Министерство на просвещението.

Интересен аспект на читалищната дейност в периода за съхраняване и опазване на традиционните местни обичаи, свързани с християнския празничен календар. Читалището организира възстановка на ритуалите „Коледуване”, „Лазаруване”, „Кукерски игри” /т.н. в годечкия край

Продължава традицията да се представя пред годечкото население информация от областта на науката, селското стопанство /основен поминък на населението в региона/, живота на народите и други. Изобретателност проявяват читалищните дейци по отношение на публичната форма на изявите; народни четения, сказки, беседи, реферати. Тематиката е многообразна. Ето някои от темите на тези културно-просветни изяви; „Нрави и обичаи в Грузия и нейната музика”- 1924г., „Телепатията”- 1925г., „Модерно пчеларство”- 1926г., „Богомилството в България”- 1927година и много други. Само през 1935 година например са държани 22 сказки, от които 15 по земеделие и 7 по обща култура.

До 40-те години на ХХ век читалището е център на свободомислещата младеж, която е образована и възпитана във Врачанската гимназия.

Интересен и показателен е фактът, че читалището не прекратява дейността си по време на Втората световна война. Коледните тържества за 1941 и 1942 година са отбелязани с театрални постановки. Организират се „хороводни забави”. Продължават да се изнасят сказки, като много от тях са с историческа тематика, а някои разясняват и най-новата история на България.

През 1941 година в Годеч е интерниран големият български поет Никола Вапцаров. На 07.08.1941 година той е приет за член на читалището.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.